Арменски народни приказки

"ЗАНАЯТЪТ Е ПО-ЦЕНЕН ОТ ЗЛАТОТО

Имало едно време един заможен цар, който често се маскирал като беден просяк и тайно обикалял из различни градове и села, за да чуе какво говорят хората за него. Един ден в едно село той срещнал толкова очарователна девойка, че всеки, който я видял, казвал: "Не ми трябва ни храна, ни напитки; достатъчно е само да я наблюдавам". Царят се върнал обратно в двореца си и съобщил на своите назири и везири:
- В еди-кое си село живее една невероятна мома. Идете при нея и й предайте, че желая да сключа брак с нея.
Назирите и везирите тръгнали към селото, намерили къщата на девойката и също останали впечатлени от красотата ѝ. Те уведомили родителите ѝ за желанията на царя.
Бащата бил беден фермер и първоначално не повярвал на такава чест от страна на монарха. Но след уверенията им той заявил:
- Ние сме поданици на царя; каквото поиска той, ще бъде изпълнено.
След това се обърнал към дъщеря си:
- Моя любима дъще, царят е изпратил своите пратеници да те искат за жена. Какъв отговор да им дам?
Девойката попитала:
- А какъв занаят упражнява царят?"