Вещно право

След Освобождението на България, през първата половина на 20-ти век, вещното право в страната бе изключително добре развито както от правна, така и от теоретична гледна точка. На основата на френското вещно право, установено в началото на миналия век, България успя да създаде собствена система за регулиране на имотните права. За съжаление обаче това успешно развитие беше прекъснато след 1944 г., когато социалистическото законодателство постави второстепенни приоритети пред вещното право, особено след като частната собственост беше напълно отменена.

С преминаването към демократично управление и особено след приемането на Конституцията през 1991 г., се наложи изграждането на нова система за вещно право. Тази нова нормативна уредба все пак черпи вдъхновение от българските закони до 1944 г., но е повлияна и от развитието в Европа относно законодателството и доктрините по имотното право. Новият подход акцентира върху частната собственост и различните форми на публичната собственост - държавна и общинска.

Според мен би било полезно да бъде написан труд за актуалното българско вещно право, тъй като то вече има ясни регулации; това показва изпълнението както на конституционните задължения, така и наличието на завършена нормативна структура готова за теоретично разглеждане.

Досега обаче научният анализ в сферата на българското вещно право не включваше важни аспекти свързани с териториалното устройство или кадастралния регистър относно трите фонда в страната ни. Поради факта че кадастърът и териториалното планиране оказват значително влияние върху субективните права върху недвижимите имоти (както сградите, така и земята) със сериозни последици за правата på конкретните юридически лица е необходимо тази област да бъде проучена теоретично - подобно какъвто подход е възприет в европейската правна теория.
Александър Джеров