Криминология: Теоретични основи

През 1996 година издателството на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ издаде моята книга „Криминология“, която беше преиздадена през 1999 и 2001 г. В нея се направи опит да се структурира темата по различен начин в сравнение с това, което е познато в страните от бившия Източен блок. Книгата включваше както неизследвани проблеми в българската специална литература, така и такива, които липсват в криминологичната общност.

Процесът на написване съвпадна с два важни фактора: първо, значителното обогатяване на западната университетска криминологична литература чрез трудовете на Р. Гасен (Париж, 1988), У. Айзенберг (Берлин и др., 1990 и 1995), Дж. Понти (Милано, 1990) и други; второ, увеличеният интерес сред българските криминолози към тази област, довел до публикуването на редица учебници – например от Б. Панев (Бургас, 1993), В. Каракашев и колектив (Варна, 1995) и И. Айдаров (София, 1994). Чрез сравнението между тях стана ясно какъв е приносът на българската криминология спрямо развитието на глобалната мисъл по въпросите за престъпността.

След края на Студената война световната литература получи нова добавка с публикации като „Оксфордския криминологичен речник“ (1994) и множество научни статии от водещи експерти в сферата; повечето от тези произведения са основани върху конкретно проведени изследвания.

Активният напредък в criminology през последното десетилетие на XX век продължи да расте паралелно с глобализацията на престъпността - явление със свои характерни черти като транснационалност: всеобхватно присъствие във времето and пространството , адаптивност , организираност .