Национални счетоводни стандарти; Примерен нац.сметкоплан; Закон за счетоводството; Закон з

Прилагането на Националните счетоводни стандарти гарантира организационно и методологично единство в процеса на счетоводно отчитане (както текущо, така и периодично) за дейността на предприятието. Целта е да се представи вярно и прозрачно имущественото и финансовото състояние в годишния финансов отчет.

Чрез тези стандарти се постига:

а) завършеност на националната законодателна рамка по отношение на счетоводството в условията на пазарна икономика;

б) унифицирано използване на приетата международна терминология в областта;

в) спазване на изискванията и принципите, установени от международните счетоводни стандарти;

г) обхващане на всички счетоводни обекти;

д) еднакво третиране при определени отчетни ситуации с алтернативи според международните стандарти;

е) законосъобразност при формулирането, разработването и изпълнението на счетоводната политика, одобрена от ръководството;

ж) обща концепция за капитала и неговото поддържане.

Счетоводният процес следва принципите за запазване стойността на финансовия капитал. Предприятието счита собствения си капитал за поддържан, когато стойността му към края на отчетния период не е по-ниска от началната стойност след приспадане: вложения капитал през периода; разпределените суми между собствениците; преоценките, записани в собствения капитал. Поддръжката се измерва с номинални парични единици освен когато важат НСС 29 относно представянето при свръхинфлация.

За правилното приложение auf закона са дефинирани основни счетоводни термини:

Актив представлява ресурс, който предприятие контролира вследствие минали събития, очаквайки бъдеща икономическа полза.

Пасив е задължение пред предприятието възникнало от минали събития с очаквано уреждане чрез намаляване ресурси носещи икономическа изгода.

Собствен капитал е остатъчната стойност активите след покритие всички пасиви.