Политическият дебат и преходът в България

Нито една нация и нито един народ не са предопределени да следват определен път. Културата, историята, религията, генетичният код и писмеността представляват само част от контекста, в който се развива животът на едно общество. То само създава своя "текст". Този текст е сбор от решения – как да възприемат света, каква идентичност да избират и какво бъдеще желаят или не желаят – които обществата взимат за себе си. Такива решения обикновено идват след значителни обществени дебати - сред малък брой индивиди, както при олигархиите, или в рамките на цялото общество като българското, където гражданите са равноправни помежду си и не познават строгата социална йерархия.

След 1989 година характерна особеност на българската история е дългият период от почти десетилетие на дебатиране и избори от страна на обществото. То обсъждаше важни въпроси с екзистенциално значение; избираше във какво да вярва, към какво да стреми и какъв образец за развитие да следва. Общественият дискурс формира новото социално положение.

Историята често играе ролята на строга мащеха вместо грижовна майка за народите; нейното щедрост е рядкост. От време навреме тя предоставя шанс – тънка цепнатина – през която народите могат да постигнат невъзможни досега успехи. Заспалите общества обаче не успяват организирано да преминат през тази вратичка или дори не осъзнават кога тя им се открива. Най-добрите представители на по-успешните народи правят усилия максимално много достижения да натрупат в този момент междувременно затварящата се цепнатинка. А историята-мащеха реагира бързо...