Индивидът, смъртта, любовта

Какво означава за един древногрък да бъде автентичен? Как се проявява уникалността на личностите през живота им и какво остава от нея след смъртта? Елинистът, подобно на всеки антрополог, задава тези въпроси и открива нещо парадоксално. Полисна Гърция, известна със своите градове, предоставя много възможности за развитие на индивидите в социалната сфера; обаче човешкото същество не изразява себе си като личност по начина, по който го разбираме днес - с осъзнатост, чиято тайна е достъпна само за самия индивид. Религията на полиса също така не придава безсмъртна душа на всеки човек, която да запази неговата идентичност след смъртта.

Обяснението е свързано с факта, че в общество основано на непосредствени взаимоотношения и култура на честта и срама, където конкуренцията за признание почти напълно игнорира концепцията за дълг и грях, съществуването на всяка личност постоянно попада под наблюдението на другите. За да познае себе си, индивидът трябва да види отражението си в очите на хората около него. В тази взаимовръзка между мен и другия идентичността реагира спрямо различието.

С различни подходи и чрез променливата светлина върху разглежданите теми тези десет есета се фокусират върху общото питане: как можем да изградим собственото „аз“ в контекста на другия?