България между Изтока и Запада

Очаквайте!

Тази книга включва културологични есета, които разглеждат различни, но взаимосвързани теми. Те се фокусират върху значението на Европа за българите в модерната епоха; развитието на национализма и нацията в България; формирането на българската национална идентичност във „високата култура“; образа на Бай Ганьо като противоречив символ на тази идентичност; ролята и позицията на интелигенцията като носителка на националистическите идеи; както и състоянието на хуманитарните науки у нас. Есетата са написани през различни периоди и отразяват спомени от времето на късния социализъм, така наречения преход, и след присъединяването ни към Европейския съюз.

Вместо да изразява традиционно патриотично възхищение, авторът избира критичен и дистанциран подход. Той демонстрира как България се колебае между Изтока – с османското наследство и специфики от Балканите, а по-късно със съветското влияние – и Запада, най-вече Европа с нейните многобройни значения, както и САЩ. Книгата подчертава факта, че тези дилеми представляват не просто минало историческо явление, а постоянна матрица за самоидентификацията на българите в контекста световните отношения. В есетата авторът интегрира личния си опит и завършва с необходимата доза ирония описвайки своя индивидуален път през времето и научната сфера – един маршрут също балансиращ между Изтока и Запада.