Краят на Втората руска революция

В края на 80-те и началото на 90-те години настъпи „краят на комунизма“, който беше осъден като „престъпен режим“. На негово място се утвърди новата „истина“ – „демокрацията“ (или т.нар. „нормална държава“). Очакванията ни към демокрацията бяха единствено за мир и всеобхватен просперитет. В този период обаче забравихме, че в древността Атинската демокрация е водила постоянни конфликти, като през две от всяка три години градът е бил във война, а не е имало по-дълги от десет години периоди без конфликт.

Днес виждаме, че въпреки разпадането на основната "заплаха за световния мир" под формата на властова структура, войните продължават да съществуват. Появи се един стар колкото света въпрос: Откъде произлиза войната – най-голямото зло в историята? Ясно е, че тя не идва само от “злите” идеологии; има дълбоки корени, които могат лесно да бъдат използвани както от “добрите”, така и от “лошите” идеологии. Как тогава през XXI век може да бъде изградена нация с идеология от първата половина на XX век – подкрепяна дори от глобалистки сили – ако не чрез конфликти?

Този философско-исторически проблем стои в централната част на настоящето изследване относно конкретния исторически контекст: руско-украинските отношения и тяхното историческо значение.