Произход на названията склави и готи, българи и унни

Всеки, който изследва българския произход, неизменно попада на темата за етнонима "словене" от старобългарските текстове и неговото съотношение с термина "склави", използван в гръцките и латинските хроники, както и "саклаб" от персо-арабските източници. Въпреки многогодишните дискусии по този въпрос, значението на тези термини и степента на тяхната разлика или идентичност остава неясна дори за специалистите по история и езикознание.

В наши дни някои историци и лингвисти предполагат, че склави и словене представляват различни форми на едно общо название въз основа на сходствата в езика си без допълнителни доказателства. Тези теории обаче се базират предимно на спекулативни аргументи и несериозни опити за интерпретации.

Смисълът на името склави може да бъде оценен чрез начина му употреба. От една страна, в историческите летописи терминът е използван отделно от българите, което показва ясно свързаността му с други народности. Но има случаи, когато той е приложен към българите самите. Тези противоречиви контексти подчертават факта, че склави не трябва да се разглежда като етноним.

Отношението между българските етнонимии понятието склави играе ключова роля при проучването на истинската същност относно произхода ни. Предположението за идентичността между словене и склави служи като основа за множество теории относно езиковата структура и културната принадлежност както през древността, така и днес. В настоящото изследване са анализирани конкретни данни относно значението на термина склави с примери от летописите; макар всички такива примери да не могат да бъдат изброени изцяло, достатъчният им брой позволява разбиране на смисъла зад него/склавени наред с очевидната връзка със системата държавното управление у българите.

Всичко казано до тук относно склавите важи също така за названието готи — предшественикът му और неговия синоним. Следователно терминът склавi де факто наследява готи в историческите документи; в някои извори буквално е посочено как готите și славянite са считани за един народ. И двата термина всъщност нямат статус аетонaмoй , а представляват социални концепции произлизащи от административната система сред унията (или племенния ред) при балканците – това ще бъде потвърдено посредством множество примери представени в книгата . Подобна структура може да се намерят также среди античните народности Балканско - Мала Азия , включително хети , лувийци , минойци , микенци , пеласги , етруски мизи тpaкe cкитcтaeти сармати .