Гръцки отци на църквата Т. 2

Не всеки е способен да разсъждава за Бога. Това не е лесно постижение и не се отнася до онези, които са на повърхността на живота. Освен това, важно е да знаем кога, пред кого и в какъв контекст можем да говорим за Него.

Способността за такова размисъл притежават само тези, които са преминали през самопознание и духовно развитие, очистили душата и тялото си. За нечистия човек дори контактът с Чистия може да бъде опасен – подобно на начина, по който хората със слабо зрение трудно могат да понасят слънчевите лъчи.

Кога сме готови? Когато успеем да намерим спокойствие сред хаоса около нас и вътрешният ни глас не се смесва с безполезни мисли. Точно както красотата на едно произведение страда при смесване с неподходящи идеи или миризмата на свещено масло се разваля от кал.

Св. Григорий Богослов в „Първо слово за богословието“

Съществува знание относно Бога - догматично разбиране и умозрение, наречено богословие; то възстановява у човека разумния му първообраз. Но истинската съвършеност не се намира тук – тя произтича от единението със светлината над природното, което позволява стабилност в нашето богословстване и активира силите на душата ни. Без него обаче всички добродетели биха били лишени от стойност.

Св. Григорий Палама в „Триади в защита на свещенобезмълвстващите“

Когато чуеш за "очи" на душата, способни да опознаят небесните богатства, не трябва веднага да предполагаш че става дума просто за мислене. Действията преобразуват сетивното и нематериалното в осъзнато познание; но ако никога не си виждал определен град например, независимо колко много го мислиш, той остава извън твоя опит – така стои положението и с Бога: даже многократните размишления няма да ти предоставят истинския опит или визия към Божественото; хиляди представяния ще останат празни без действителен допир до Божиите дарове.

Св. Григорий Палама в „Триади в защита на свещенобезмълвстващите“