Лъжите, които изричаме

В света, изпълнен с лъжи, истината се оказва най-смъртоносното оръжие.

Сиера Коулман идва в съзнание след ужасяваща катастрофа. Възможно е да осъзнава къде се намира, но не напълно. Спомените й са изгубени. Докато постепенно възвръща чувството за реалност, тя разбира, че амнезията е само малка част от дълбок проблем. Всеки факт, който открива, представлява нова лъжа и всеки човек около нея може да бъде скрит враг. Жената, която твърди, че е нейна дъщеря – дали наистина не играе опасна игра? Броят на жертвите нараства и предателствата излизат наяве... Ясно е едно: ключът към оцеляването на Сиера лежи в забравеното минало.

Романът притежава кинематографичен стил и бързо темпо характерни за Баркър. Всяко разкритие става все по-шокиращо от предишното. Резултатът? Непримирима и непредвидима история.

„Лъжите, които изричаме“ представлява отличен пример за психотрилър. Сюжетната линия прилича на лабиринт; всяка истина (или лъжа) влияе върху емоционалната стабилност както на главната героиня, така и на читателя – отражение на разпадналата се психика на Сиера Коулман.