Биополитическо конструиране на градското пространство

Разработването и прилагането на биополитически техники от индустриалните градски центрове до социалистическите жилищни комплекси.

В днешно време изглежда, че изпитваме срам от нашите социалистически населени места - било то градове, села или квартали. Те са занемарени или в лошо състояние, изтласквани от нови архитектурни и урбанистични концепции. Настоящото им положение едва ли има нещо общо с проектите по времето на социализма и само малък брой от тях се считат за достойни за културно наследство в сравнение с архитектурата преди 1944 г. Въпреки това, социалистическата система се гордее именно с тези обекти, които смята за важен фактор за повишаване на жизнения стандарт и производителността на труда.

Става въпрос ли за мрачните резултати от комунистическа утопия? Не точно. По-скоро тук говорим за адаптация на биополитически технологии и рационалности в контекста на социализма - идеи разработени по време на капиталистическата индустриализация със задача да контролират биологичния живот на населението чрез градско планиране, архитектура, интериорен дизайн и хигиенни практики. Всички тези аспекти влияят върху здравословното състояние, продължителността на живота, заболеваемостта и други демографски показатели. Тази книга представлява опит да се проследи социологическата генеалогия на социалистическата биополитика в градската среда.

Изследването проведено от Момчил Христов разглежда методите за упражняване на власт при организиране модерното градско пространство целящо контрол над биологичния живот на неговите жители. Целта е анализът да покрие историчното развитие на тези техники, формата им при установяване и различните подходи към конструиране пространството в града. Значимостта му произтича от убеждението, че урбанизмът - както във визуален така и функционален аспект - оказва влияние не само върху представянето ни като индивиди но също така върху нашето здравословно състояние като медицинска категория.