Градинарят и смъртта

Моят баща беше градинар, а сега той е самата градина.

Това е разказ за един татко, неговия син и едно последно утро – съчетаващо в себе си както благост, така и безмилостност.

„Тази книга не попада лесно в определен жанр – споделя Георги Господинов. – Тя сама трябва да го създаде. Както смъртта не подлежи на класификация. Както животът. Както градината. Може да се нарече роман-елегия, роман-градина или мемоар; дали това има значение за ботаниката на тъгата? Това е история за отиващите си бащи в един свят, който също напуска. За тези трагични пушачи, често отсъстващи и хванати здраво за шнорхела на цигарата, плуващи сред различни води и облаци. За моя баща, носещ тежестта на миналото върху раменете си и непрекъснато разказващ истории от него. Той е като Шехерезада – моят татко. Сега обаче миналото тихо се пропуква и започва да рухва върху мен с всичките свои следобеди. Не става въпрос само за смъртта, а по-скоро за живота, който постепенно изчезва. Има голяма разлика.“

Четири години след „Времеубежище“ Георги Господинов представя новата си творба „Градинарят и смъртта“, която е първата му книга след получаването на Международната награда „Букър“ (2023).