Богини. Мистерии на женската божественост

Книгата "Богини. Мистерии на женската божественост" обединява лекции, представени от Джоузеф Кембъл в периода между 1972 и 1986 година. Тя разглежда образите, ролите и символиката на женската божественост в различни култури и исторически епохи. Вдъхновен от изследванията на Мария Гимбутас, известният митолог предприема пътешествие за откриване проявленията на Великата богиня – от неолитна Европа до шумерските и египетски митологии, минавайки през Омировата Одисея, Елевзинските мистерии, легендите за Артур и ренесансовия неоплатонизъм.

Кембъл анализира промените и устойчивостта на символите свързани с женското божество, които през последните две хилядолетия са били подложени на натиск от монотеистични и патриархални религиозни традиции с цел да бъдат игнорирани или дори прикрити. Той предоставя нова перспектива върху класическите мотиви и показва как божественият женски принцип олицетворява архетипните сили на трансформацията, посвещението и вдъхновението.

Според него Богинята може да бъде разбирана по различни нива: най-просто като земята; архаичното ниво я описва като небето около нас; а философското й значение се свързва с майя - формите на възприятие и ограниченията ни във физическия свят. Тя представлява крайния предел на съзнанието в контекста на времето и пространството.

Грациите са три аспекта на Афродита; тя е основната богиня близка до Аполон - неговият шакти (сила), докато грациите демонстрират нейното разнообразие като двигатели зад енергийния поток в света. Ефросина олицетворява радостта от светлината чрез деветте музи; Аглая символизира великолепието – връзката със самото божество; а Талия обединява тези два аспекта под понятието изобилие — процесът предаващ сиянието към света.

Определям митологията като "религията на другите", което предполага разлика между нашата собствена вярност спрямо тази чужда. Следователно концепцията ми за религия е погрешно интерпретирана митология - при която често объркваме символа със значението му. Историческите събития могат да изглеждат важни според нашата традиция само ако ги приемем единствено като знаци за вътрешните сили у нас самите. При буквалната интерпретация губим истинското послание зад тях.

Символът би трябвало да ни води навътре към дълбините ни, но той остава недостижим без необходимото средство за разбиране. Затова широкоразпространеното схващане че митовете са просто измислици не улесняват осмислянето им – всъщност те представляват висша форма мъдрост относно сложността живота.. Това ще бъде темата тук: историята зад Богината има много общо с личната ни мистерия.

Джоузеф Кембъл