Нищо не знаеш за хората

Изумително е как Диана Юсколова успява да изведе обикновения свят извън рамките на монотонността и познатите ежедневия. Независимо дали пише за есента, врабчетата, ореховите листа или морето, нейните думи сякаш с невидима сила ни хващат и ни водят по омагьосаните пътеки на сънищата и неизказаното – там, където всичко е уютно и приветливо. То е близо до нас, само на две ябълки разстояние; мястото, където душата ни се люлее в живота и я пазим ревностно от падане. Прочетете тази книга. Прочетете всички нейни произведения.

Ана Цанкова

Сезоните оживяват заедно с техните жители; градските митове и истини бликват от страниците на това произведение – тайните и потиснатите скърби помагат да видим човешкото у другия, да се усмихнем над баналното всекидневие и най-сетне да поговорим за миналото. С лекотата на птичи криле можем да счупим заключеността на клетката и времето. Оживяват заблудите и непоискани обещания; гладните чудовищаи безизходицата дават повод най-накрая да признаем, че животът би бил само една измама ако тишината не позволяваше среща с усмивката на другия, ако продължаваме да оставаме в сенките. Всички ние можем много повече за хората когато осъзнаем колко сме свързани - живеем един до друг с поне 72 присвивания всяка минута.
Симеон Аспарухов