Осемдесет и девет думи / Прага, една изчезнала поема

ИРОНИЯ. Кой герой е прав и кой в грешка? Дали Ема Бовари е непоносима или всъщност смела и трогателна? Отговорът остава неясен. Романът по своята същност представлява иронично изкуство, което означава, че неговата „истина“ е скрита, неизразима и трудно схватима. Човек желае да възприеме опростен образ на света, където доброто ясно се отделя от злото. С Донкихотовия героизъм романът поставя предизвикателство на това дълбоко вкоренено желание, разкривайки двусмислието на човешката природа. Иронията не е просто лична нагласа на конкретен автор; тя принадлежи към самата същност на романа като форма на изкуство. Ирония = начин за представяне на многозначността.

Прага – този драматичен и болезнен център на западната съдба – бавно потъва в мъглите на Източна Европа, към която никога не е принадлежала истински. Тя бе първият университетски град източно от Рейн, сцена за голямата европейска революция през XV век и люлка за Реформацията; градът причинил избухването на Трийсетгодишната война – столица на барока с всички негови ексцентричности; именно той през 1968 година безуспешно се опита да насочи социализма, внесен със студа от Запад.