Фабиан. Историята на един моралист

Берлин след 1929 година. Период, в който публичните домове функционират като творчески ателиета за художници, а нацистите се нахвърлят върху обикновените хора по улиците. Животът тече с пълна сила и не забелязва разпада на обществото. Докато все още има работа, Якоб Фабиан прекарва деня си в труд и нощем посещава тайни заведения из града. Той се опитва да запази своята същност и идеали сред хаоса на мегаполиса, но градската действителност е объркана и динамична като в бясна мечта, а политическите промени предстоящи катаклизми дебнат зад всеки ъгъл.

„Фабиан. Историята на един моралист“ представлява уникално произведение в литературата на Кестнер. Въпреки че е написана с характерното му чувство за хумор, тя заема специално място сред неговите творби като дълбоко социално и политическо наблюдение — манифест без срок на давност.

В предговора към българското издание от 1962 година Кестнер споменава: „Масовата безработица, последвалата я духовна депресия, стремежът да избягаме от реалността и възходът на безмилостни партии — всичко това беше знак за настъпването на кризата… Някои усетиха непреодолимо желание да устоят срещу бурята и спокойствието; те бяха отблъснати нанякъде. Мнозинството предпочиташе да слуша гласовете на шарлатаните…

…Обикновено моралистът не показва истински образец пред своята епоха, а по-скоро извратено огледало. Карикатурата служи като законно средство в изкуството – крайният ресурс у него. Ако то не проработи, нищо друго няма шанс да помогне. И както миналото така и настоящето доказват - често нищо не помага въобще! Но необичайно би било ако това обезкуражи моралиста; неговото местоположение винаги е било загубената позиция — той продължава да защитава тази идея доколкото може със слоган: Въпреки всичко!“