Душата на образа

Изображението притежава душа. Художествените творби генерират образи, които развиват независим живот извън техния автор. Продължителността на съществуването им зависи от тяхната жизненост и привлекателност. Тези образи имат собствена душевна същност. В диалога си „Федър“ Платон заявява, че всяка душа е безсмъртна, тъй като всичко, което се движи самостоятелно, е безсмъртно. Творците усещат както човешката, така и природната душа и стремят да открият нейната трудно уловима и постоянно избягваща природа; те я визуализират интуитивно повече отколкото осъзнато и се опитват да я запечатат в различни форми – чрез словесни или визуални метафори, символи и алегории, зад които често стоят архетипни послания.

Образите на художниците не само представят физическа форма; те предават човешки чувства, страсти и динамични преживявания. Те улавят дори най-фините вибрации на живата природа – в пейзажите и натюрмортите те изследват невероятните трансформации на природата с желание да усетят нейното дихание. Затова ги интересуват основно аспектите на очовечената природа и оприродения човек – огнената жива сила, която вдъхва живот на материята. Независимо от индивидуалните си особености, художниците споделят сходни подходи към художествената и моралната енергия на образа; затова във своето творчество винаги търсят душевността му и мечтаят да разберат как той може да приема разнообразие от форми.