Прекратяване на наказателното производство в съдебно заседание

Прекратяването на наказателното производство не е нова концепция в българското процесуално право. То има своето присъствие както в Закона за углавното съдопроизводство от 1897 г. (отменен), така и в по-късните нормативни актове – НПК от 1952 г. (отменен), НПК от 1974 г. (отменен) и настоящия НПК.

Този институт се определя като общо наказателнопроцесуален, тъй като намира приложение във всички етапи на производството, но е необходимо да бъдат направени някои уточнения:

Първо, изследването ще се фокусира само върху прекратяването на наказателното производство в заседанията на първа инстанция. Причината за това е, че специфичните особености и основните проблеми относно практиката и теорията при прекратяване на делата именно от съда са най-значими в този стадий на съдебния процес. Освен това предпоставките и процедурата за прекратяване са почти идентични както за първата инстанция, така и за въззивната и касационната.

Второ, анализът ще обхване единствено случаите на прекратяване на производства по дела с общ характер пред съда на първа инстанция. Основните причини зад този избор са следните:

Специфичните основания за спиране на делата с частен характер, описани в чл. 24, ал. 5 от НПК, вече са били предмет на подробно проучване в научната литература.

Общите основания за прекратяване според чл. 289, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1 точки 2 до 10 от НПК разкриват множество нюанси, които заслужават самостоятелно разглеждане.

Неизбежно част от представените аргументи може да не бъде приемана безспорно; обаче ако те провокират академична дискусия, една от целите на настоящия труд ще бъде изпълнена успешно."