Камий, моето вдъхновение

В романа на Софи Дол тя споделя личната си трагедия като майка: в навечерието на Коледа, след четири дни на ужасна треска, 16-годишната й дъщеря Камий умира.

Потопена в своята мизерия, Софи Дол пише, за да запази завинаги паметта за тези последни мигове с дъщеря си и да може още малко време да бъде с починалото си дете. Тя се опитва да избягне безкрайните мрачни мисли и желае да запечата образа на Камий – нейния „честен, искрен и блестящ“ поглед, интимните моменти между тях, скандалите и безгрижния смях. След загубата остават само празнотата, подготовката за погребението и необходимостта от утешение на приятелите тийнейджъри и близките.

Романът не е просто изповед на една страдаща майка или паметник в чест на покойната; той представлява разказ за съпротивлението пред непоносимото страдание. Написаните думи върху белия лист са своеобразен начин за оцеляване.