Баща ми в мен. Есета и импресии за Васил Стоилов

"Винаги се замислям за баща си, когато търся своята идентичност. Той твърдеше, че е атеист, но всъщност напомняше на самотен отшелник, който след като е намерил своето равновесие, все повече се дистанцира от света и избира да живее в пустинята на човешкото съвършенство. Не желая да представям неверно образа на баща ми пред тези, които не го познават. Той беше изключителен в своята простота и самотата му произтичаше от факта, че никой от нас не осъзнаваше колко малко е нужно на човек, за да бъде щастлив.

Спомените изплуват подобно на кокичета по стъпките му през величието на пролетната нежност. Клоните разцъфтяват около него с надежди към мен във съня. Виждам ръката му сред ярките цветове на небето върху картината – тя се спуска с крилото си като птица - вечният закрилник на моя земен дом."