Последни истории

Думите всяка сутрин се подреждат в ума ѝ, полирани и изгладени. Неволно ги запаметява наизуст. Те действат като компютърен вирус, който навлиза в мозъка и започва да се възпроизвежда, свързвайки се с други думи и оставяйки следи в съзнанието подобно на натрапчиви мелодии или стихотворения. Важно е изреченията да са безупречни. Необходимо е тя да комуникира с другите и да им обяснява това, което виждат пред себе си; иначе те не биха разбрали какво наблюдават, а просто биха преминали покрай всичко съсредоточени само върху себе си – там където за тях всичко започва и завършва.

Разбира се, тя не говори от свое име или от първо лице - това би било твърде трудно; по-скоро представя знанията, които е събрала за останалите чрез книги, които те никога няма да прочетат или изследвания, до които нямат достъп. Тя изпълнява ролята на посредник. Изразява идеи от нещо много по-голямо и колективно без граници. Опитва се да формулира ясни изречения дори когато трябва да обсъжда теми оставащи неоднозначни и нерешени. Понякога обаче, когато умората я налегне и забеляза как слушателите ѝ губят интерес - мънкайки за храна или следобеден сън - тогава започва сама да измисля истории. Само така успява временно да задържи вниманието им още малко време. Изреченията образувани в главата ѝ напомнят топчета меко тесто; мислите там не са нейни собствености – те идват при нея по поръчка.