Цветята на клоунадата

Дори най-прекрасните цветя рано или късно ще започнат да увяхват. И ние, хората, един ден ще се разделим.

„Сега бих искал да ви помоля да обърнете внимание на звуците от вълните и на крясъците на чайките, докато разглеждаме събитията от последните четири дни. Непоколебимият реалист би могъл да нарече тези дни огромен фарс. Но истинският фарс е фактът, че този ръкопис е прекарал по-голямата част от времето си като подложка за чайника на моя редактор и ми беше върнат с голям черен отпечатък, оставен от горещия съд върху първата страница. Истинският абсурд е начинът, по който виним тъмното минало на жена си за собствените си проблеми, докато преминавам между радост и тъга. Истинският абсурд е как оправям яката си преди да вляза в заложната къща, вярвайки, че тази изиграна увереност – дори арогантност – може да скрие истинската ми несгодна ситуация и колко ниско съм паднал.

Всички ние сме клоуни. Ако искате да видите абсурда на живота, просто погледнете отражението си в огледалото. Човекът, който е смазан от действителността играе спектакъл за упоритост и сила. Ако не можеш да разбереш това, скъпи читателю, то значи никога няма да се свържем напълно. Животът представлява лош фарс и понеже вече не можем да променим това обстоятелство, нека опитаме поне да го направим по-добър фокусирайки се върху него с позитивизъм. Но истинският живот остава онова царство – място до което вероятно никога няма да достигна. Единственото прекрасно нещо за което мога само να мечтая e а 4-те дни наситени с емпатия: четири дни равняващи се на повече отколкото пет или даже десет години от живота ми; четири дни които носят много по-голяма стойност отколкото целият ми досегашен живот.“