Пилигрими на страданието

Генчо Витанов е роден на 28 октомври 1942 година. Той работи като преподавател по литература, заместник-директор и заместник-кмет по култура в Дряново. Освен това е активен общественик, ангажиран с читалищната дейност, почетен гражданин на града и ментор за млади таланти. Витанов е носител на множество регионални и национални награди от конкурси. Членува в Съюза на българските писатели, както и в Съюза на габровските писатели.

Той е автор на книги с произведения в жанровете поезия, проза, история и краезнание; публикувал е статии във периодични издания, сборници и антологии, включително художествени преводи от унгарски и сърбохърватски език. Някои от най-известните му стихосбирки са “Дневна светлина”, “Целебни строфи”, “Окото на лятото”, “Мъже в неделя” и “Коледна луна”. Сред романите му се открояват заглавията: "Пилигрими на любовта", "Пилигрими на страданието" и "Нови времена". Той също така има книга с хайку - "Окото на зимата", а историческите издания под негово съавторство включват "Дряновски дейци" (с проф. Петър Чолов), "Българският свят – 7-21 век", "Древността, античният свят и траките" както и "Делото на Колю Фичето" (с Витан Витанов). Заедно с Павлин Ботев и Емил Попов той участва в създаването на антологията “Гласът на Дряново”. Сборникът му „Високо напрежение“ съдържа разкази, спомени и стихотворения разделени в четири части: Почти забравени истории, Къщата, По белия път і Високо напрежение.