Немска класическа философия

Немската класическа философия, която започва през 1517 година с 95-те тези на Лутер и превода на Библията на достъпен език, селските бунтове и стремежа към общност в собствеността, представлява съществена част от историческите промени в света. Чрез примери от биографиите на известни мислители като Лайбниц, Бьоме, Волф, Кант, Шилер, Фихте, Шелинг и Хегел - както и техните последователи и критици - тази философия е представена у нас за първи път в цялото си богатство. Представянето включва визуализации и преводи на значими произведения. Целта му е да преодолее дългогодишната идеологическа патология, която задушава фактическата биография, езика и историята чрез фикцията за вечността. Понятието за светоглед при Кант преминава през активния импулс на Фихте до тъждеството между природа и разум при Шелинг; по-късно Хегел отхвърля настоящето в името на нравствената идея за държавата и я свързва с междучовешките отношения посредством любовта според Фойербах. Тази трансформация подготвя основата за революционна промяна, изразена в "Манифест на комунистическата партия" от Маркс и Енгелс.