Себеукритие

Околният свят му беше чужд, но той не се опита да намери своето място в него. Вместо това създаде собствена реалност, така че неговата съдба не стана част от общия живот. Абсурдността на света около него направи живота му също абсурден – онова, което желаеше, всъщност не бе приемливо за него. Намери утеха в себе си и предпочиташе да се свива и уютно потапя в преживяванията си. Всичко случващо се около или с него изглеждаше като зад стъклена преграда.

В един момент обаче светът му беше разрушен и попадна в непредвидима безизходица. Избягал от ситуацията, той осъзна, че е станал различен човек. Сега разбираше колко далеч е бил от другите през целия си живот - самотен и чужд наоколо. Не признаваше новото откритие, но нито пък съжаляваше; прие го просто като следствие от живота си. Вече не криеше апатията и пренебрежението към социалните норми.

Избра собствените си предразсъдъци и остана верен на себе си такъв какъвто е.