Въздухът, който дишам - Кн.1 Елементи

Получих предупреждения за Тристан Коул. Хората ми казваха: „Дръж се настрана от него“, „Той е безмилостен“, „Студен е“ и „Пълен с рани“.

Лесно е да оцениш човек по миналото му, да погледнеш Тристан и да го видиш като чудовище. Но аз не можех да направя това. Налагаше се да приема неговите разбити частици, защото те също бяха част от мен. Започнах внимателно да разкривам слоевете му и открих много повече, отколкото някой би могъл да предвиди. Увидях болката, която той прикриваше зад грубото си поведение. Разбрах, че има страх от близостта до другите поради риска отново да остане сам – познавах тези чувства, тъй като те съществуваха и в мен.

И двамата бяхме изпразнени.
И двамата стремежахме към нещо различно – нещо значимо.
Искахме заедно да възстановим счупените парчета на нашето минало.
Може би тогава щяхме най-накрая отново да научим как се диша.