Синя пустиня. Поезия

Тази книга представлява едно пътуване. Пътуване на млад испанец, който открива българския език и го използва като свой любим поетичен инструмент. То е също така приключение за един младеж от Западна Европа в посткомунистическите реалности на Узбекистан и Латвия. Освен това, става дума за търсенето на любовта и желанията на млад хомосексуален мъж към чужденците. В крайна сметка „Синя пустиня“ е вътрешно пътешествие, но преминава през непознат език, различни култури и хора. Това е опит през противоположности – през забранени неща и позволения, през концепции като харам и халал. Интересното тук е, че именно тези ограничения, срещу които се борят стиховете, придават уникална красота и автентичност.

Според Кирил Василев: "Ярките образи от Узбекистан и рижките хайку на Марко Видал пренасят читателя в живописния свят с възможността да види техните цветове пред себе си, да усети аромата им в ноздрите си и да изпита тяхната болка в сърцето си. Тази комбинация от лирична деликатност със смела решителност, безкомпромисна искреност и дълбока прозорливост представлява истинска поетична находка." Валери Вергилов споделя: "Ето ви цялото стихотворение: модерни времена - повече снимки/ отколкото мигове." Само шест думи са нужни, за да бъде изразено всичко необходимо.