Сбогуване

В България бащата на възрастния мъж бил заможен търговец на текстил, но с времето изгубил зрението си. Когато пристигнал в Израел, вече бил напълно сляп и не се намирал в най-добрите години от живота си – навършвал 51 години, роден през 1899 г., а освен това не знаел иврит. Отворил будка за продажба на вестници пред един магазин от веригата Машбир лацархан в Тел Авив и твърдял пред всички, че никой клиент досега не е успявал да го измами по отношение на парите.

Бащата на съпругата му работел като хладилен техник в Машбир лацархан. Той завършил инженерство в Белгия благодарение на спестяванията, направени от майка му именно за тази цел. Със всяка стотинка тя икономисвала за образованието на двамата си синове и управлявала бакалия в Малкия Тел Авив.

Разказват, че сред клиентите й е бил и известният национален поет Бялик.

Тук историята включва трети персонаж - Елиезер Манда, български произход счетоводител във веригата Машбир лацархан. Елиезер познавал продавача на вестници и неговия син адвокат, който все още нямал семейство. Освен това бил запознат с хладилния техник и чул за дъщерята лекарка, която вече преминала трийсетте години. На продавача разказал за дъщерята на техника; след което съобщил също така новината относно сина му обратно у дома – останалото станало част от историята.

Елиезер бил много срамежлив човек. Но чудо! На четиресетгодишна възраст той преодолял своя характер и се оженил. Четири години по-късно им се родила единствена дъщеря.