Революцията в България 1989-1990

В произведението се разглеждат детайлно и с множество нюанси радикалните изменения, които настъпват по време на перестройката, водена от Михаил Горбачов, във външната политика на Съветския съюз. Освен това са анализирани отношенията между СССР и Америка, както и ситуацията в социалистическите държави от съветския блок, което е довело до края на Студената война и мирните либерални революции в страните от Централна и Югоизточна Европа.

Разгледани са характеристиките на „реалния социализъм“ и т.нар. развито социалистическо общество в България, което всъщност не е нито истински социалистическо, нито действително развито; то представлява по-скоро изкривено развитие. Илюстрират се бедните опити за реформиране и либерализация от страна на комунистическите лидери в България, тяхното идеологическо ограничение и лицемерие, целящи да запазят властта си с цената на всичко. В централната част на разказа стоят онези достойни български интелектуалци, които чрез своето различно мислене защитават хуманистичните идеи; те вдъхновяват гражданската опозиция срещу личния режим на Живков в името на свобода, демокрация и човешки права. Освещава се дейността на дисидентите и правозащитниците – техният напредък, идеи, противоречия както успехи така и недостатъци относно независимите организации. Подчертава се как благодарение именно на тях "дворцовата революция" през 10 ноември 1989 г. прелива в бурен революционен процес; този процес принуждава комунистическия елит да ускори демократичните промени и да започне преговори с опозицията при кръглата маса - начало за българския "договорен преход" към демокрация и свободна пазарна икономика.