Елегия за Крайщето. Съдбата на българите в западните покрайнини

Българите в Западните покрайнини са неразривна част от нашата идентичност. Те представляват българска плът и кръв, носещи в душите си духа на България, нейния културен код и мечти. Трябва да подчертая – те съхраняват тези ценности с повече достойнство дори от нас, които живеем свободно. Това достойнство произлиза от техните страдания и лишения; то е плод на тяхната упоритост: въпреки жестокото насилие, различните форми на натиск и всички предизвикателства.

Тези хора не са избягали или напуснали родината по собствено желание. Те са били откъснати принудително от нея, поставени в чужда и неприемлива среда. В търсенето на свобода те са се борели с думи, с решителност и понякога дори със средства за защита. Били са затворници в един свят, който беше оформен според интересите на Великите сили след Първата световна война – свят изпълнен с разпокъсани държави и изкуствени федерации. През целия 20-ти век съдбата им е преминала през множество трудности, опустошавайки живота им. И все пак те успяват да запазят своята българска идентичност до наши дни – макар числено намаляващи, все още се определят като българи. Днешният ден настъпва точно когато Европа продължава усилията си за лечение на стари рани и предотвратяване на нови конфликти. Настоящият момент е подходящ за размисъл относно тяхното положение.