Ключ на българския език

Книгата, за която става дума, е започната в Одеса през 1858 година и отпечатана в Букурещ през 1885. Тя е издадена от Киро Стоянов, племенник на Раковски, и се публикува по волята на автора да бъде "пазена като очите му" и достъпна за българския народ.

Уважаеми читателю,
Държиш книгата на Г. С. Раковски "Ключ на българския език". Идеята за нейната създаване възниква у него през 1857 г. в Нови Сад, когато той работи върху нея в Одеса от следващата година. След смъртта си тя е издадена благодарение на неговия племенник.

Раковски е известен не само с активността си при организиране подготовката на народа ни за въстание срещу турското владичество, но малцина знаят, че той също така притежава блестящо научно познание.

В тази книга авторът прави дълбочинни анализи относно структурата и произхода на българския език, доказвайки неговата древност и връзките с санскритските и индо-зендските языци. Освен това разглежда паралелите между старобългарските вярвания и тези описани в Авеста – свещения текст на Хиндистан. Раковски подчертава важността на българската писменост още преди Кирил и Методий, както и факта че покръстването във България предхожда гръцкото.

Той акцентира върху текста на Херодот относно тракийците като втория най-голям народ след индийците и стига до заключението, че българите са наследници именно тях - името „българи“ предшества названието „славяни“. В анализа си посочва сходството между думите "пеем" (пея) и "славим", което подсказва единство между тракийците и славяните.

Раковски твърди също така, че балканските българи никога не са губили независимостта си до падането под османска власт; те често призовавали свои братя зад Дунава да се включат във войните срещу римляните след завоеванията им при Траян. Отбелязано е как воювали помежду си – самият факт показвал силния дух сред народа.

Той вижда връзка между историческите победи над Рим по времето на Юлиан с възстановяването мощната българска държава чрез личности като Атила или Кубрат — все пак владелци с корени от България според него.

Изследването му касае влиянието върху гърците вследствие победите над тях от Филип II та Александър Велики; отбелязват как греци приемали културното влияние около себе си без интерес към монотеизма докато християнството навлиза едва много по-късно.

Критичният поглед към начина по който гърците интерпретират собствената история показват манипулации около образа им като покорители - такива например които били избрани от Светия Дух да разпространяват християнството.

От друга страна анализът насочен към френските народи предполага техния произход сред славянските изселници а обичаите им идентични със старобългарските традиции.

Накрая Раковски открива нашето наследство чрез песните за галатската война предоставящ реална памет у народа ни относно значими исторически моменти от III век пр.Хр., сочейки наличието там спомени взети директно от латинските или гръцките историци."