Степени на самотата

Миле Стоич е поет, който притежава хърватски и босненско-херцеговински корени, а с оглед на богатството на нашия красив език с множество имена, той определено може да бъде наречен южнославянски автор. Въпреки това, неговото творчество носи ясни знаци на самота, песимизъм, меланхолия и носталгия; то демонстрира дълбока ерудиция и майсторство в словото. Освен това опитът му като читател и писател, както и участта му на изгнаник го поставят средноевропейската литературна сцена.

— Валериян Жуйо

Стоич се стреми да предаде истината на света – да я разкрие и спаси – но същевременно осъзнава абсурдността на тези усилия, тъй като пътят към окончателната истина не съществува. За него поезията представлява пространство за изповед, свидетелстване и хроника.

— Крешмир Багич

МИЛЕ СТОИЧ (роден през 1955 г. в Драгичина, Босна и Херцеговина) завършва философските науки в Сараево и след това работи като редактор във вестникарска медия. По време на конфликта в Босна е принуден да напусне страната си. След миграцията преподава във Виенския университет. През 2005 г., след години зад граница, се връща обратно в Сараево където продължава своята работа. Той има над тридесет публикувани книги включително поезия, проза и есета; освен това е отличаван многократно с различни литературни награди. На фестивала Croatia Rediviva през 2019 г., получава маслинов венец за цялостното си творчество. Негови произведения са преведени на редица европейски езици; българските читатели познават стихотворния му сборник „Небесен пансион“, издаден от „Панорама“ през 2011 година. През последните десет години той публикува новите стихосбирки „Това което остана от нас“ и „Ще дойдат други“, а през 2021 г. представя том със свои избрани творби под заглавие "Музи и Еринии".