Моят път към и за архитектурата. По пътя. Албум

Модерността представлява явление с минимум два аспекта: обективен, който е свързан със социално-икономическото развитие и известен като модернизация, и субективен, отнасящ се до личните преживявания на индивида, включително неговите драми и трудности, както и артистичните и теоретични измерения. Пеньо Столаров е човек, който се изправя сам срещу света. Той напомня на Дон Жуан в стремежа си да установи пряка връзка с Бога; така ми сподели Георгий Станишев в един дъждовен октомврийски предиобед. В крайна сметка светът страда не по-малко от сблъсъците с него отколкото самият Пеньо. А той лепи парчетата от разрушението след битките върху себе си като защитна броня. Няма как да бъде иначе – Пеньо Столаров е архитект, който успешно преминава през бурния период на късния XX век в различни държави, политически системи и доминиращи културни парадигми. Той олицетворява своето време - колажен индивидуалист, разнороден хищник, склонен към риск и подозрителност спрямо всякакви структури и йерархии. Формулата за успеха му през последните 50 години сред измамно спокойните води под заплашителните скали е: духът на времето (Zeitgeist), духът на мястото (genius loci) и всеприсъстващият аз.
Гл. ас. д-р Анета Василева