Парапет за душата

„Стихотворения, които представляват изповеди с неочаквани образи и интонации, вариращи от тих шепот до мощен вик. Те са красиви и в същото време изпълнени с болка – апокалиптични картини, които те улавят и поглъщат в своето силно присъствие. В тях не просто минават спомени от личния опит на забавен каданс; те изглеждат като завладяващ филм, в който е вплетен загадъчният „25-и кадър“, предназначен да въздейства на подсъзнателно ниво – не за да зомбира, а за да осветли с любов и милост.“ – Надя Попова

Записки от личния дневник:

Когато предците са достойни личности,
фамилното име носи дълбока тежест.
То става още по-значимо,
когато предците се отличават със свой талант и дух.
Тези примери са много:
до могъщия дъб расте тънко дръвче...
Сравненията тук са неизменна част...
И си припомняме как Лев Толстой
реагира на критиката относно бледото му потомство.
След като се потрива по брадата, той спокойно отвръща:
"Да, очевидно природата си почива"...
Но когато наследниците надминат родителите
по интелект, талант и чест -
тогава природата ликува
пред красотата и мощта
на родословното дърво!
Всичко останало е гората...