Пътеводител на хубавите места

Кой знае къде в Родопите се намира Хазър баба – закрилникът на пътешествениците? Какво кара светиите да се усмихват? Къде растат ахатите? Някой помни ли как се моли за дъжд на Молитвения камък в Дъждовница? А как става приготвянето на обредния кешкек? Което цвете носи името четиресета хубост? Или по какъв начин можем да уловим дивата вода?

Винаги сме имали страст към недокоснатата природа. Но също така ценим и случайните срещи, които правим по пътя. Обичаме запуснати пътеки, чиято посока не е ясна: те могат да ни отведат до крепости, водопади, странни скали или пресъхнали реки. Също така стигаме и до махали с двама-трима жители, където понякога прекарваме часове в разговори с местните.

Това е въпрос на баланс – тъй като светът проявява интерес основно към едни и същи места и хора – ние трябва да търсим онези истории, които остават незабелязани. Представям си красивите ландшафти като картини, изпълнени с разкази. Картината показва бавно настъпваща вечер в планината; гънките на хълмовете постепенно губят контурите си и всичко около нас започва да се слее. В този момент във високото пространство, където изглежда няма нищо значимо, от единия край на планината проблясват две-три светлинки. След малко от другия хълм светват още една-две. По-далеч виждаме нови осветления – толкова много, че можем да ги преброим с пръстите си. Ако погледнем около себе си ще установим колко много такива места все още съществуват и те не са под заплаха от откритие. Освен иманярите кой друг би искал да знае за рисунки на слънца и елени върху една скала в Северна България?

С времето обаче важността не само на местата но и на хората, които срещахме по нашия маршрут стана все по-забележима. Заради това тази книга разглежда не само тези забравени пространства от картата но също така хората там живеещи - ония които поддържат усещането за нормалност и цялостен свят.