Пещерата

В едно безименна селце, грънчар заедно с дъщеря си създават глинени съдове в стара примитивна пещ, които планират да продадат на огромния модерен Център. Но Центърът отказва да купува техните творения, тъй като те вече не отговарят на изискванията на клиентите. В резултат на това баща и дъщеря започват да оформят фигурки от глина, но и те биват незаслужено отхвърлени. Зетят на стария грънчар работи в Центъра като охрана и тримата се местят в гигантския 48-етажен комплекс, който обединява търговски, развлекателни и жилищни пространства. Там ще се случи зловещо откритие, което коренно ще промени живота им.

„Пещерата“ е типичен роман в стил Сарамаго – характеризира се с нетрадиционна пунктуация, задълбочени разсъждения, притчи и библейски препратки; има психологическа и философска дълбочина с фин хумор и сарказъм. Авторът майсторски представя сложната картина на драматичните изменения в ежедневието на едно семейство и нагласите на съвременното общество.

Сарамаго изгражда мощна антиутопия по оруелски модел, преосмисляйки Платоновата алегория за пещерата с окованите хора. Центърът символизира измамния свят на сенките и имитацията – неговите жители са затворници в лъжлива среда противостояща истинските възприятия; простички чувства като верността на кучето или неочакваната любов срещу автентичната човешка природа.