Краят на играта

Навсякъде е обгърнато в сиво, светът се разпада и почти изчезва. Двама души, единият с повече физически недостатъци от другия, водят разговор в компанията на още двама недъгави индивиди. Вероятно те представляват всички хора. "Цял живот повтаряме същите въпроси и получаваме едни и същи отговори," казва единият. "Вие сте тук на земята, затова няма как да има лек," му отвръща вторият. Всички те очакват да приключи неясното време, наречено живот. Бекет сам смята "Краят на играта" за най-доброто си драматургично произведение, поставяйки я преди известната си пиеса "В очакване на Годо".