Лолита от Редута

По-страшно от това да си лишен от зрение, подвижност или способност да говориш е да нямаш душа… („Книгата“)

Скъпи приятелю, в тази творба няма сладникави любовни сюжети, дълбоки философски размисли или героични стремежи. Да, книгата търси свой път, но той не води до сърцата на всички хора. В нея са записани само няколко щриха от реалността, която познавам; обаче сега тя вече не ми принадлежи... Беше моя по време на написването и когато живях всяка нейна история, но сега е просто ничия книга и единствено друг може да ѝ придаде свое значение или смисъл... И ако ти не се нуждаеш от това - толкова по-добре - остави я. Тази книга всъщност нищо не означава.

Може би тя представлява опит за онези, които са преживели Ада вътре в себе си и нито могат да избягат от него, нито искат да бъдат сами… Не твърдя категорично… Както споменах преди, все още е ничия книга… (Марин Урумов)

Това е анатомията на изкуството - наблюдение и идея, радост и вдъхновение, трудности и колебания вплетени в кратък разказ или картина... Но най-вече става дума за искреността - качество което Марин Урумов безспорно притежава и показва в своите произведения.

Какво казва самият той за себе си?

Има малко вещи в живота ми, които ме карат да се чувствам засрамен; но те определено са повече отколкото тези страхове.

Роден съм във Варна преди 53 години и целият ми живот досега премина тук. Завърших икономика в Икономическия университет там - специалност далечна от литературата; но я разглеждам като начин за препитание. Публикувах първата си книга "Казано е" (сборник стихотворения) през 1992 г., а след това втория сборник "Бакъреният кон" през 2017 г. Получавал съм награди за проза на различни литературни конкурси.

През последните години осъзнато избрах спокойствието на селото вместо лудницата на градския живот и съм благодарен на съпругата си за подкрепата й относно този мой избор. Освен нея ценя пътешествията , Родопите , морските вечери и близките хора - майка ми , дъщеря ми , приятелите ми както всички тези , които някога са вярвали в мен .

Относно авторската си идентичност желая книгите ми да достигнат до интелигентни читатели ; а аз им пожелавам успешно опознаване на прозата ми извън обикновеното ... Ако след всичко останат разочаровани значи времето идва за нов проект .

„Лолита от Редута“, поне според мен представлява сборник със истории свързани със сегашния ден който започнал вчера - чрез усмивка , трагедия или любов … Но как ще бъде възприета тя от други ? Нямам представа . Както посочих надявам се моят читателски кръг da включva умни личности...

„Карачобанов затвори зъби , отвори лаптопа si i кликна върху файла „Вълци“.

- Бандов няма повече! - Изтрил непубликувания роман му излезе директно към папката „Кошче“ i го заличил окончателно . - Никой няма право над мен !- каза тихо a заплаках истински : - Мамицата ви всички вас! Мамицата ви…”