Писмо в небето

Следя творчеството на Владимир Левчев от времето, когато работехме заедно в издателство „Народна култура”. Още като младеж бях дълбоко впечатлен от изключителното му умение, демонстрирано в книгата му „Кой сънува моя живот”, която според мен е емблематична. Поезията му ме привличаше с деликатността и фината чувствителност, присъстваща в импресионистичния й стил, пронизан от личната му култура и интересите към будизма и ранното християнство. Той самият беше превел най-красивите части от „Махабхарата” и санскритската поема „Бхагавадгита”.

Сега в новото си произведение „Писмо в небето” виждам как тази многоизмерна линия продължава да се развива, но този път с проявление на синова връзка към буквите и словото, вдъхновено от старобългарските образци. Следват разточителни идеи, образи и метафори сред хаоса на нашия разрушен и ирационален свят. Завършва с неизменния епилог на една интелектуална молитва, осветена от множество мисловни и културни визии. За мен Владимир Левчев остава един от най-значимите представители на поколението през 80-те години.

Иван Теофилов