Старопланински легенди

"- О, Боже, какво да правя – възкликна тя. – Той е мой син и е болен! О, Боже! Няколко пъти се приближаваше до него и после отстъпваше назад, а накрая, хванала се за косите си и разплакана, избяга. В този момент Тиха тръгна към чумавия – той беше Величко; веднага го разпозна щом го видя. Наведе се над него, обърна лицето му към себе си и след това седна на каменното стъпало пред олтара. Положи главата му в скута си и запази погледа си върху очите му. Булото й падна и скри техните лица. Отзад, от потъмнялата икона Исус ги наблюдаваше с вдигната дясна ръка.

„През чумавото”

Йовков притежава медитативен характер; дори неговата експанзивност черпи вдъхновение от величествения образ на мощното и огромното, който може да бъде постигнат при състояние на чисто съзерцание.

Владимир Василев

С новелистичния усет на Йордан Йовков българската литература достигна висока художествена форма и получи право да съществува в най-високите области на духа.

Тончо Жечев

Неговият удивителен талант като разказвач преобразяваше всякакви малки неща в нещо прекрасно."

Елисавета Багряна