Книгата на Бек

„Книгата на Бек“ е класифицирана от различни читатели като роман, сборник с разкази или художествен пътепис. В нея Джон Ъпдайк споделя впечатленията си от пътуването в Източния блок през 60-те години на миналия век. Тогава американският автор е посрещнат в Русия, България и Румъния като представител на изкуството, където произведенията му вече са били превеждани и името му е било широко известно.

След тази обиколка Ъпдайк написва един от най-вълнуващите си текстове, който включва запомнящата се среща с Блага Димитрова. Историята за пръв път вижда бял свят в списание „Ню Йоркър“ през 1965 година и до момента не е публикувана у нас под формата на книга. С творбата „Българската поетеса“ той получава наградата „О’Хенри” за кратък разказ, което става отправна точка за една от най-забележителните мистификации в съвременната литература – трансформацията на Ъпдайк в писателя Хенри Бек, неговото алтер его.

В „Книгата на Бек”, Джон Ъпдайк рисува детайлна картина на културния живот както на Изтока, така и на Запада. За българските читатели това произведение носи особено значение – между страниците те ще намерят познати фигури, ще се идентифицират с други персонажи, а някои образи могат да изглеждат странно далечни предвид времевия контекст.

ДЖОН ЪПДАЙК (1932–2009) остава едно от ключовите имена в американската литература. Той е писател, поет и критик с над петдесет публикации зад гърба си. У нас той придобива популярност благодарение на заглавия като „Заеко, бягай“, „Кентавърът“, „Ожени се за мен“, „Двойки“, “Вещиците от Истуик” и много други. Носител е на редица литературни отличия и e сред малцината автори печелили наградата "Пулицър" повече от веднъж за художествена литература.