Парижката Света Богородица

„Парижката Света Богородица“ е най-известното произведение на Виктор Юго и една от най-популярните книги във Франция, преведена на множество езици. Този забележителен исторически роман се развива през 1482 година в Париж, под величествените кули на катедралата, и разказва за любовта, съдбата, архитектурата и политиката. Той успешно пресъздава средновековния свят в началото на модерната епоха.

Виктор Юго създава незабравими персонажи – между тях са гърбушкото Квазимодо, който безнадеждно обича циганката Есмералда; Клод Фроло, свещеникът с мъчително чувство за обреченост; кралят на просяците Клопен Труйлфу и Луи XI, френският монарх. Това произведение е пропито с дълбока трагична ирония и представлява върховно проявление на въображението и основната идея в творчеството на Виктор Юго. Както споменава Ф. М. Достоевски в предговора към руското издание на романа, тази идея може да се разглежда като централна тема за целия XIX век: християнска по природа тя призовава към възстановяване на потиснатите хора - унижаваните от обстоятелствата или обществени предразсъдъци. В този контекст Квазимодо символизира угнетения френски народ от Средновековието – глухият му образ олицетворява физическа сила с пробуждане към любовта и стремежа за справедливост.

Книгата включва 235 внимателно подбрани илюстрации от най-популярните издания през XIX век, дело на известни френски художници-илюстратори. Те представят запомнящи се графични интерпретации на главните герои както реалистично пресъздават историческата атмосфера в Париж по времето описано в романа. Има също така няколко изображения направени лично от Виктор Юго самия.