Бабини-Ягини. Разкази и новели

От древни времена приказките са ми поставяли въпроси, като например: защо героите винаги се отправят към гората, дори когато знаят за вълци и други заплахи? Казано им е да следват пътеката, но те сякаш умишлено се отклоняват в непроходими местности. Какво търсят там? Може би ще кажете, че това е наивен въпрос, но колко от преживелите трудности и поумнели хора биха могли да дадат отговор без да стигнат до забранителните правила – не пипай огъня, защото ще се изгориш; не ходи в гората, защото...

Сега вече разбирам, че никой не попада в гората по собствена воля. Напротив – страхът и отвращението му от живота го отвеждат натам. Човек просто не успява да се справи с малкия си свят и той става твърде тесен за него. Разказвачите на приказки през вековете са познавали така наречената тилилейска гора – тази зона на подсъзнанието, където всеки трябва да навлезе рано или късно. И колкото повече сложност носи личността на човека, толкова по-гъста и заплетена става тази гора.

Любов Кронева