Амантес Аментес

Мирабел беше като трева, привлекателна за добитък, магнит за чукове и психиатрия за хора с проблеми. Хората се залепяха за нея, сякаш беше филия хляб на пода. Околните я съставляваха депресивни индивиди, биполярни личности и бивши наркомани; гениални, но откровено луди мъже с его колосално – всичко това я бе превърнало в експерт по разнообразие от психични разстройства. С ентусиазъм тя продължаваше напред към следващата си задача с надеждата да открие ценен камък сред боклука. Докато не попадна на стара снимка от 1966 година с непознати лица, която я пренесе обратно във времето до 1930-та - през поколения и мистерии, носещи уникални човешки съдби - красиви и очарователни по един "винтидж" начин. Те бяха толкова заплетени и интригуващи, че Мирабел успя да пътува през Перу и Чили, Русия, Мароко и Швейцария до Виена – навсякъде търсейки връзки между престъпленията, наказанията и липсата на гордост или предразсъдъци; оплитайки нишките... по свой собствен начин - не особено организирано, но почти ефективно.