Книга на безпокойството. Изповедта на един поет

"КНИГА НА БЕЗПОКОЙСТВОТО" от Фернанду Песоа представлява впечатляващ сборник от идеи, размисли, визуализации и поетични описания – интимен дневник и роман-изповед.

Тази обширна прозаична творба е публикувана изцяло едва през 1982 година и е наравно с най-великата поезия на Песоа. Въпреки че повечето текстове са непълни, много от тях са само чернови или бързи записки, произведението демонстрира майсторство в прозата и художествения стил, притежава креативна оригиналност, силна образност и въздействие. То носи дълбок болезнен замисъл, мощно въображение и точно описание – истински шедьовър на световната литература от началото на XX век.

Песоа работи върху тази книга почти през целия си творчески период - поне от 1912–13 до 1934 година. Под влияние на своята естествена склонност към деперсонализация той приписва авторството й на полухетеронима си Бернарду Суареш. За него Песоа споделя в писмо: „Личността на Бернарду Суареш не се различава значително от моята; тя е просто орязана версия. Това съм аз без разсъдъка и чувствителността“.

Въпреки че няма рязко разграничаване между двамата персонажи, Суареш все пак представлява друга страна на Песоа – "един познат чужд образ". Той олицетворява един вид Фернанду Песоа с отрицателен знак, който страда под влиянието на декадентството и намира утеха чрез мечтите си буден; избягвайки действителността с стоически скептицизъм, който приема за свой.

"КНИГА НА БЕЗПОКОЙСТВОТО" разглежда анти-живота на Бернарду Суареш срещу „истинския“ живот на Фернанду Песоа — ако такъв живот можеше да бъде реализиран според неговите бленувания.