Човекът, който плаче от смях

Героят Октав Паранго, който е алтер-его на автора, в първия роман е рекламист, във втория - ловец на модели, а в третия се трансформира в хуморист и участник в сутрешно радиопредаване. В тази нова забележителна сатира Бегбеде, известен със своята склонност към хумор, критикува „диктатурата на смеха“. Той описва общество, където „смешното е задължително“ и осмива явлението комикопопулизъм, което практикуват не само неговите колеги, но и политици като Доналд Тръмп – водещ на телевизионно риалити шоу и стигнал до президентския пост, както и Борис Джонсън - наречен „клоуна Бо-Джо“, станал министър-председател. Със своето остроумие и развлекателен стил Бегбеде ни отвежда от безобидния хумор през иронични нотки до сарказма, за да достигне моментът когато смехът преминава от радостни сълзи към тъжен смях.