Нежната спирала

В един студен зимен ден пътувах с конска шейна през Лудогорие. Бяхме няколко души, струпани плътно в дървения сандък – едни седяха с лице към конете, други обърнати настрани, а трети бяха заели позиция легнали. Всички бяхме измръзнали и унили, уморени от лова. Върнахме се облечени в шалове и якета с повдигнати яки и нахлупени капи или гугли, така че лицата ни почти не се виждаха. От под гуглите и шаловете излизаше пара от дишането на хората, а също така и от ноздрите на конете. Когато човек пътува със шейна, студът бързо пронизва тялото му; очите започват да сълзят и природата около него изглежда враждебна. Небето над нас беше мрачно-сиво; наляво от шейната се извиваше гората, а вдясно се разстилаше леко наклонена равнина, покрита със сняг.