Да говорим за смъртта

Франсоаз Долто (1908-1988) е една от водещите личности в областта на психоанализата, както във Франция, така и по света. Тя е последователка на Фройд и близка сътрудничка на Жак Лакан, но успява да утвърди собствена уникална позиция в науката. В повечето от около тридесетте си публикации се фокусира върху лечението и възпитанието на децата, а някои от тях разглеждат теми като женствеността и женската природа. През 1985 г. Долто представя лекция по тема, която не е типична за нея – смъртта и начина, по който я възприемаме: как я приемаме, какви мисли имаме за нея и как можем да говорим за това с другите и с децата. Ето част от нейното мнение:

Може би можем основателно да твърдим, че смъртта не представлява събитие. Не става дума за преживяване, което ще изживеем – никога няма да изпитаме личната си смърт точно както не сме усетили раждането си.

Как реагират децата при споменаване на смъртта? Те започват да обсъждат тази тема още в ранна детска възраст и ние трябва да бъдем готови да разговаряме с тях относно това рано. Обикновено те свързват концепцията със загуба на животни. Всеки родител е наблюдавал реакциите им при първата среща със смъртта; често казват: „То изобщо не мръдна!“, а ние обясняваме: „Защото е умряло“. На въпроса „Какво означава това?“ ние понякога оставаме без отговор.