Портретът на моя двойник

В съседство с "Жените на Варшава", "Портретът на моя двойник" представлява ключов момент в творческия път на българския писател. Тази повест, публикувана за първи път през 1966 г., използва символичен език, вдъхновен от Езоп, за да разгледа социалните неравности в едно общество, което се опитва да изглежда перфектно; всъщност обаче идеалите му служат само като маска за мръсни игри.

Двама запалени картоиграчи разработват схема как да измамят най-добрия покер играч – Хиената. Възможно ли е обаче всеки от тях да има доверие на другия? Може ли изобщо човек да разчита на някого в свят, изпълнен с мошеници и където лъжата е част от ежедневието?

Книгата включва и остроумните и разобличаващи повести "Празното пространство" и "Санаториумът на доктор Господов", които са част от първоначалното издание. Последната разказва историята зад пиесата „Да се провреш под дъгата“ на Георги Марков.

За разлика от смелия експериментатор Йордан Радичков, който чрез своя гротескен стил нарушава традиционните нарративни структури с „магически реализъм“, иновацията при Марков не е свързана със стилистика или езиково новаторство, а по-скоро концептуална. Георги Марков цели да изложи социалния фалш в актуалната действителност.
Светлозар Игов